Насъбраха се много истории, които започват да избледняват в съзнанието ми, затова е време да ги нахвърлям накратко. Дотук разказите са три - "Орхидеята с неземен аромат" , "Райското цвете" и "Малкият принц и неговият син зюмбюл" . Трите са навързани с наближаването на пролетта, която ми дава сили да продължа битката си със студа, вирусите и стагнацията в цялата й сложност и многопластовост.
Преди около месец ми се наложи да спасявам експресно честта на дъщеря си покрай една много интересна (поне за мен) задача по родинознание - а именно да заснемем и опишем някакво красиво растение. Да, ама посред зима няма много цъфтящи треви по нашите географски ширини...затова с мръсна газ се изстреляхме към ботаническата градина. Обичам много това място, заради влагата, ретро визията и непопулярността му...винаги успявам да си поговоря насаме с цветята и това ми носи невероятно удоволствие и душевен баланс.Та, с влизането си, веднага разпознах нашето цвете- стрелиция (което съвсем скоро изплува в едно от платната ми), но по-интересна беше срещата ми с едно друго растение. Така и така сме там, реших все пак да заснема малко орхидеи. Ахках, въздишах, трупах мегабайти на телефона си и в един момент нещо ме сграбчи - носът ми засече нещо абсолютно божествено, което нито централното, нито периферното ми зрение не беше отчело. Сладък аромат на почва, трева, небе, облаци, слънце и пролет, да, на пролет ! Невзрачна, проскубана, с малки цветчета...безцветно бяла и... Съвършена !
Прибирайки се с орхидея, малкият ми син възкликна, че иска и той да се грижи за цвете...развълнувах се. Няколко дена по-късно, отивайки нанякъде, отбих в цветарския магазин...и там ме чакаше Цветето на Тервел - с най-наситения си син аромат и визия, която можех да нарисувам в съзнанието си.
- Моето цвете...не бой се (последва няколкочасово разнасяне и поливане, каквото никое друго зюмбюлче в района не познаваше).
И оттогава в главата ми се носят едни такива аромати...
Няма коментари:
Публикуване на коментар