Влизайки днес в блога осъзнах, че последната ми публикация беше озаглавена "Стейк фактор Сава" и маркираше само началото на 2 годишната ни битка със смъртта, която обезцвети голяма част от косата ни, докара ни доста нежелани килограми и страшно много спомени, които бихме искали да забравим. Две години преминаха без планински, шосейни и каквито и да било спортни подвизи, а всичките ни действия бяха насочени към оцеляване и възстановяване.
Дойде време за планиране на 2018 година и Савчето се развихри със силно амбициозни за ужасната ни нешампионска и овална форма планове.
През ноември в района на Бояна се опита да ме задави с годежен пръстен, после ни записа в един куп спортни събития и организира сватбено пътешествие до Рим през април. Насред цялата битова лудница и хроничен недоимък на време и оттам лоша кондиция и визия, подготовката за всички тези метоприятия беше силно компроментирана и доста хумористична.
Първи в списъка беше Маратона в Рим и подписването.
Поверих на моята любима Марта Гомес изработката на "кежуъл" сватбена рокля, която тя заяви от самото начало, че не е убедена че ще успее да ушие. Затова пък, аз прозорливо реших да направя за всеки случай и няколко абстрактни онлайн поръчки от някакъв световно неизвестен корейски сайт, маркирайки техния размер с "S". Тези рокли така и не пристигнаха навреме, а отделно номерацията беше космическа и отговаряше на европейския детски размер за 8-10 годишни.
Няколко дена преди пътуването Марта се предаде окончателно, а онлайн роклите ми така и не пристигнаха, та се наложи да посветим един уикенд за наложително експресен пазар. Това не се оказа лесна задача с Райка, чиито пети фиксирах за по секунда тичайки между редовете по магазините в моловете я "по сутиен", я "по етикет". Като контрапункт на тази бясна динамика го раздаваше Сава - апатичен, с досада и достатъчно изморен още от влизането в първия магазин. Поради липса на бяла рокля, реших да премеря един тъмно син костюм - 1:1 служител на БДЖ, който купих в случай, че започна работа в БДЖ и който Сава хареса и за сватбена одежда само и само да се махаме от МОЛ-а.
След близо час препускане, потна и изморена, фиксирах някаква бяла рокля с ненужно романтични и бъбриви ръкави, които реших да ампутирам с решителността на касапин без да ми мигне окото. В движение грабнахме и едно бяло БДЖ- арско сако и отлетяхме да се разходим в гората и да се успокоим.
Със самото си пристигане хукнахме към българското консулство, за да уредим документите за сватбата. Попаднахме на най-големия измамник таксиджия в цял Рим, който ни прекара през Луната и навъртя сметка, надминаваща и интергалактическите ни очаквания. След леко скарване му дадохме фиксирана сума и той взе, че намери адреса светкавично. Помня аромата на асфалта, който изпаряваше току що излелия се майски дъжд, примесен с ароматите на хиляди цветя, ликуващи из дворовете на посолствата наоколо. Там ни чакаше Дебора - дама от локална агенция, на която се бяхме доверили при организацията на събитието, в което липсваха фанфари, оркестри, гадулки, пити и кокошки, нямаше грам роднина, воали, букети, грим и прически. Докато уреждаме документите, тя грабна Рая с искрена радост и доказа, че езиковите различия са само една формалност.
Налазихме Рим или по-скоро джелатерийте, кафетерийте и пастерийте на Рим. Боже, какво пиршество за сетивата и всички безупречни във вкусово отношение! Как пък не се намери една сладоледаджийница, в която да си кажем, че е по-калпава от съседната! Рая парадираше перманентно в ролята си на занемарено дете омазана я в шоколадов, я в ягодов сладолед, дори не се налагаше да сядаме някъде да обядваме, тъй като нон стоп преживяхме като алпийски крави.
Маратона ди Рома се проведе ден преди сватбата - за да тества физическата кондиция на Жузефаната след преяждане с паста. Това беше първото му участие в спортно събитие след дългата депресия и своеобразно връщане към живота, затова всички приехме това предизвикателство доста емоционално. На отиване към финала Рая намери на улицата годежен пръстен, после зачакахме нашия герой с присвито сърце под силното италианско слънце. В момента, в който Сава се показа зад завоя, Рая нахълта в ограденото маратонско трасе като изтърван от охраната футболен запалянко, гушна тати и засрами всички финиширащи участници със спортната си форма.
През следващите дни обиколихме няколко културни забележителности от които най - тегав се оказа Пантеона. След часове чакане насред хиляди туристи с телефони, камери и всякакви записващи устройства, тълпата ни понесе из каменните лабиринти на този гигантски амфитеатър. Гледката, на която се наложи да се насладим, препускайки зад задъхания ни гайд, беше внушителна и спираща дъха, но все пак усещането за пренаселеност надделя и остави в нас по-скоро неприятно усещане. Затова пък, през следващите дни се отдадохме на хаотични разходки из малките тесни улички с аромат на прясно простряно пране, безцелно шляене около безбройните мраморни фонтани и ахкане пред съвършените форми на античните фигури, подпиращи внушителните архитектурни съоражения. Неописуемо прекрасен, Рим!
Ден преди сватбата Рая погледна замечтано през прозореца на хотелската стая и каза: "Утре ще вали."
Така и стана - още от разсъмване, всички римски божества се бяха събрали над колизеума да си дуднят и да се карат. Изля се зверски порой, който разруши и без това нищожните ми опити за някаква прическа. Стайлингът ми беше убийствен с любимите ми пантофи от един юкейски сайт, които пропускат вода дори при мъгла, а камо ли прекосявайки всичките локви из калдъръми на Тиволи (имам поне 5 чифта от тях, които тъпо и упорито си нося и в най-дълбокия сняг). За да се донакажа, за самата церемония взех и сините си турбо елегантни токове, които ми се сториха жива инквизиция за стъпалата след няколко години носене само на удобни маратонки. Савчето нямаше никакви проблеми с неговия бизнес апиърънс, Рая къртеше с бяла корейска рокля в романтичен стил и бели кецки с подметка ала цветовете на дъгата.
Насред целия порой пристигнахме в Тиволи с такси - бяла лимузина и заджапахме из локвите като семейството на Пепа Пиг в търсене на старинната сграда на кметството, където щеше да се проведе церемонията. Нашите свидетели - Викинце и Ивчо пристигнаха нахилени както винаги в главозамайващо елегантен вид с китка пролетни цветя и всички се заслушахме в историята на фреските, помещаващи се в обредната зала. След това своеобразно интро, кметът (класически застаряващ палавник сладострастник с достолепна осанка, препасан с италианското знаме) се усмихна дяволито споделяйки, че същинската част на церемонията продължава около минута и затова ни занимава толкова обстойно с история на изкуството.
С приключването на официалната част малко по-късно, не пропусна да се заиграе вербално с нашата фрау Дебора, която беше единствената единица без половинка в залата. Последва предизвикателен танц с очи, намигване и небрежно фри стайл попипване по италиански (немислимо от перспективата на днешната пандемия).
За горчивия шоколад
В същинската част на церемонията имаше общо три параграфа, които обобщени звучаха така, че се ангажираме с това да създадем дом и семейство, което да води начин живот, кореспондиращ с възгледите и на двама ни, както и да се грижим и възпитаме децата си, "съобразявайки се с техните възможности, естествени наклонности и стремежи". Знаехме, че ще продължим да сме различни, да спорим, да се караме и да се сдобряваме, да си пречим и да си помагаме, но затова пък и двамата обичаме горчивия шоколад - единият вкус подчертава спецификата на другия без да им пречи да съставляват едно хармонично цяло.
Продължи да вали и след като си казахме "да". Продължихме и да се радваме на лошото време с нашите приятели (които отдавна си бяха казали "да" неформално, подпечатвайки брачното си свидетелство с две прекрасни деца), прекарвайки целия ден шляейки се из безкрайните разкошни джелатерии, заливайки се във фонтани от горчив шоколад и круша с маскарпоне не обръщайки внимание на шльокащите си, неудобни и пълни с вода обувки. Просто е - бяхме щастливи.
Дойде време за планиране на 2018 година и Савчето се развихри със силно амбициозни за ужасната ни нешампионска и овална форма планове.
През ноември в района на Бояна се опита да ме задави с годежен пръстен, после ни записа в един куп спортни събития и организира сватбено пътешествие до Рим през април. Насред цялата битова лудница и хроничен недоимък на време и оттам лоша кондиция и визия, подготовката за всички тези метоприятия беше силно компроментирана и доста хумористична.
Първи в списъка беше Маратона в Рим и подписването.
Поверих на моята любима Марта Гомес изработката на "кежуъл" сватбена рокля, която тя заяви от самото начало, че не е убедена че ще успее да ушие. Затова пък, аз прозорливо реших да направя за всеки случай и няколко абстрактни онлайн поръчки от някакъв световно неизвестен корейски сайт, маркирайки техния размер с "S". Тези рокли така и не пристигнаха навреме, а отделно номерацията беше космическа и отговаряше на европейския детски размер за 8-10 годишни.
Няколко дена преди пътуването Марта се предаде окончателно, а онлайн роклите ми така и не пристигнаха, та се наложи да посветим един уикенд за наложително експресен пазар. Това не се оказа лесна задача с Райка, чиито пети фиксирах за по секунда тичайки между редовете по магазините в моловете я "по сутиен", я "по етикет". Като контрапункт на тази бясна динамика го раздаваше Сава - апатичен, с досада и достатъчно изморен още от влизането в първия магазин. Поради липса на бяла рокля, реших да премеря един тъмно син костюм - 1:1 служител на БДЖ, който купих в случай, че започна работа в БДЖ и който Сава хареса и за сватбена одежда само и само да се махаме от МОЛ-а.
След близо час препускане, потна и изморена, фиксирах някаква бяла рокля с ненужно романтични и бъбриви ръкави, които реших да ампутирам с решителността на касапин без да ми мигне окото. В движение грабнахме и едно бяло БДЖ- арско сако и отлетяхме да се разходим в гората и да се успокоим.
Със самото си пристигане хукнахме към българското консулство, за да уредим документите за сватбата. Попаднахме на най-големия измамник таксиджия в цял Рим, който ни прекара през Луната и навъртя сметка, надминаваща и интергалактическите ни очаквания. След леко скарване му дадохме фиксирана сума и той взе, че намери адреса светкавично. Помня аромата на асфалта, който изпаряваше току що излелия се майски дъжд, примесен с ароматите на хиляди цветя, ликуващи из дворовете на посолствата наоколо. Там ни чакаше Дебора - дама от локална агенция, на която се бяхме доверили при организацията на събитието, в което липсваха фанфари, оркестри, гадулки, пити и кокошки, нямаше грам роднина, воали, букети, грим и прически. Докато уреждаме документите, тя грабна Рая с искрена радост и доказа, че езиковите различия са само една формалност.
Налазихме Рим или по-скоро джелатерийте, кафетерийте и пастерийте на Рим. Боже, какво пиршество за сетивата и всички безупречни във вкусово отношение! Как пък не се намери една сладоледаджийница, в която да си кажем, че е по-калпава от съседната! Рая парадираше перманентно в ролята си на занемарено дете омазана я в шоколадов, я в ягодов сладолед, дори не се налагаше да сядаме някъде да обядваме, тъй като нон стоп преживяхме като алпийски крави.
Маратона ди Рома се проведе ден преди сватбата - за да тества физическата кондиция на Жузефаната след преяждане с паста. Това беше първото му участие в спортно събитие след дългата депресия и своеобразно връщане към живота, затова всички приехме това предизвикателство доста емоционално. На отиване към финала Рая намери на улицата годежен пръстен, после зачакахме нашия герой с присвито сърце под силното италианско слънце. В момента, в който Сава се показа зад завоя, Рая нахълта в ограденото маратонско трасе като изтърван от охраната футболен запалянко, гушна тати и засрами всички финиширащи участници със спортната си форма.
През следващите дни обиколихме няколко културни забележителности от които най - тегав се оказа Пантеона. След часове чакане насред хиляди туристи с телефони, камери и всякакви записващи устройства, тълпата ни понесе из каменните лабиринти на този гигантски амфитеатър. Гледката, на която се наложи да се насладим, препускайки зад задъхания ни гайд, беше внушителна и спираща дъха, но все пак усещането за пренаселеност надделя и остави в нас по-скоро неприятно усещане. Затова пък, през следващите дни се отдадохме на хаотични разходки из малките тесни улички с аромат на прясно простряно пране, безцелно шляене около безбройните мраморни фонтани и ахкане пред съвършените форми на античните фигури, подпиращи внушителните архитектурни съоражения. Неописуемо прекрасен, Рим!
Ден преди сватбата Рая погледна замечтано през прозореца на хотелската стая и каза: "Утре ще вали."
Така и стана - още от разсъмване, всички римски божества се бяха събрали над колизеума да си дуднят и да се карат. Изля се зверски порой, който разруши и без това нищожните ми опити за някаква прическа. Стайлингът ми беше убийствен с любимите ми пантофи от един юкейски сайт, които пропускат вода дори при мъгла, а камо ли прекосявайки всичките локви из калдъръми на Тиволи (имам поне 5 чифта от тях, които тъпо и упорито си нося и в най-дълбокия сняг). За да се донакажа, за самата церемония взех и сините си турбо елегантни токове, които ми се сториха жива инквизиция за стъпалата след няколко години носене само на удобни маратонки. Савчето нямаше никакви проблеми с неговия бизнес апиърънс, Рая къртеше с бяла корейска рокля в романтичен стил и бели кецки с подметка ала цветовете на дъгата.
Насред целия порой пристигнахме в Тиволи с такси - бяла лимузина и заджапахме из локвите като семейството на Пепа Пиг в търсене на старинната сграда на кметството, където щеше да се проведе церемонията. Нашите свидетели - Викинце и Ивчо пристигнаха нахилени както винаги в главозамайващо елегантен вид с китка пролетни цветя и всички се заслушахме в историята на фреските, помещаващи се в обредната зала. След това своеобразно интро, кметът (класически застаряващ палавник сладострастник с достолепна осанка, препасан с италианското знаме) се усмихна дяволито споделяйки, че същинската част на церемонията продължава около минута и затова ни занимава толкова обстойно с история на изкуството.
С приключването на официалната част малко по-късно, не пропусна да се заиграе вербално с нашата фрау Дебора, която беше единствената единица без половинка в залата. Последва предизвикателен танц с очи, намигване и небрежно фри стайл попипване по италиански (немислимо от перспективата на днешната пандемия).
За горчивия шоколад
В същинската част на церемонията имаше общо три параграфа, които обобщени звучаха така, че се ангажираме с това да създадем дом и семейство, което да води начин живот, кореспондиращ с възгледите и на двама ни, както и да се грижим и възпитаме децата си, "съобразявайки се с техните възможности, естествени наклонности и стремежи". Знаехме, че ще продължим да сме различни, да спорим, да се караме и да се сдобряваме, да си пречим и да си помагаме, но затова пък и двамата обичаме горчивия шоколад - единият вкус подчертава спецификата на другия без да им пречи да съставляват едно хармонично цяло.
Продължи да вали и след като си казахме "да". Продължихме и да се радваме на лошото време с нашите приятели (които отдавна си бяха казали "да" неформално, подпечатвайки брачното си свидетелство с две прекрасни деца), прекарвайки целия ден шляейки се из безкрайните разкошни джелатерии, заливайки се във фонтани от горчив шоколад и круша с маскарпоне не обръщайки внимание на шльокащите си, неудобни и пълни с вода обувки. Просто е - бяхме щастливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар