Първи ден на последна менструация: Забременях за втори път в средата юли без да имам и най-малкото подозрение, че ще ми се наложи да раждам с маска. Разбрах без тестове - прилоша ми в сауната, а после започнах да се задъхвам по стълбите на нивото на 3 етаж, което ми се стори най-малкото съмнително.
Уелнес: Стартирах с 10 килограма надтегло и качих 10 през бременността. Въпреки това, не спрях фитнеса в акомпаниамента на моята любима бойна дружина полска от офиса - Юлкa и Деска. Не мога да не разкажа как протичаше организацията и реализацията на тези спортни занимания. Започвахме работа сравнително бодри, но около обяд настъпваше предела на издържливостта ни, когато след безброй псувни, захвърляхме прасетата и кравите гладни и хуквахме да избием натрупаната негативна енергия. Юла се хвърляше настървено върху някоя пътека и не слизаше докато не придобие цвят на презрял домат, аз борих стълби, пулверизирайки щедро стеър мастъра и представяйки си как катеря някой връх, а Деска прецизно се разтягаше с грацилността на фламинго пред някое огледало. С нарастването на моя корем извън габарита на всичките ми спортни екипи, контрастът между моя милост разтягаща с ръка ластика на клина подтичвайки и сумтящите из залата боксжори ставаше все по-внушителен, а лаф моабета постепенно изместваше задъхването от зор. През последния триместър, тези занимания се трансформираха в разходки из Южен парк и пазар на ябълки от дядото на спирката.
За разлика от първата бременност, сега имаше сутрешно гадене, а хемороидите и киселините ме захапаха сравнително по-рано, но пък открих Гавискона - тази феноменална субстанция ала ментов сироп, което неутрализирайки киселините, но предизвикваше гадене със зашеметяващия си вкус и текстура.
На шега на майтап, деветте месеца се изнизаха неусетно и дойде време да се отдам на релакс.
Какво се случи реално: В края на бременността се препокриха няколко фактора - в офиса беше много напрегнато, поради скорошното ми оттегляне и не само, задаваше се грипна епидемия, а в Китай ковид набираше скорост. Успях да се преборя да си работя от къщи, но вместо да намаля работата, по-скоро се отрязах от социални контакти което определено ми се отрази зле (през декември пък през копа прелетя заплаха от шарка и бях оставила Рая у дома за 2-3 седмици).
В здравословно отношение нещата също не изглеждаха никак добре - дигнах нивото на захарта и се докарах до гестационен диабет, което предизвика натрупването на отоци, увеличени околоплодни води и бързо растящо бебе, което по-късно се наложи да бъде извадено седмица по-рано със секцио. Поредния гаф - в цялата лудница и според мен "безпроблемна" бременност беше това, че отложих разговора за раждане с любимия си гинеколког буквално до два месеца преди раждането. Той не беше особено доволен, че го поставям в патова ситуация, но геройски прие предизвикателството и за втори път приземи успешно самолета.
В момента, в които върнах работния си компютър и си отдъхнах, че най-сетне идват хубави времена (45 дневен болничен за раждане, през който ще се наспя и събера сили за предстоящото раждане), Рая вдигна температура. Последваха шест кошмарни нощи, бълнуване, два негативни теста за грип, липса на апетит, бълнуване през нощта - вече започнах да чертая най-лошия сценарии за менингит или дори корона вирус (въпреки че не сме имали никакви пътувания и съмнителни контакти, аз вече ходих с маска, а и в София още нямаше потвърдени случаи). Междувременно Сава започна да кара нещо подобно на Рая, но с кашлица. Бягах из къщи като линейка, надявайки се да ме размине, но уви след поредните няколко дни нещата и при мен станаха страшни. Кашлицата (без никакви други симптоми) беше суха, но в съчетание с огромен корем, повдигащ диафрагмата ми до гърдите, безсъние, някой друг хемороид и ужасни киселини, положението беше "майка плаче". При сутрешното закашляне повръщах, после си кашлях на общо основание с киселини, след което се напишквах поради същата причина. Интересното беше, че точно в този момент беше обявена пандемия и се разбра, че ни чакат месеци седене у дома.
Започнахме трескаво да реорганизираме живота си и да обмисляме схеми за оцеляване - извънредното положение завари Рая след почти месец и половина седене у дома, Сава мина на хоум офис, баба и дядо плътно вкъщи, че и двамата са с белодробни заболявания. Намерихме си аптеки и магазини за хранителни стоки онлайн, говорих с моя зеленчукмен - Стефчо за това да му пускам заявки по вайбър и без да влизам в магазинчето му да ми ми г мята в багажника, където съм оставила точно пари в брой.
Междувременно аз се влошавах, денонощно четох какво още би могло да ми помогне от народната медицина - чайове, лимони, мед, джинджифил, инхалации, гаргари със сода, сол, морска неморска, на кристали... по цял ден варих води, отвари, топлих камъни във фурната, даже няколко пъти омазах цялата къща с компрес извара, който лекувал пневмонии. Дойде ред за преглед и след като ЦРП -то ми думна 7 пъти над нормата - д-р Илиев категорично отсече, че нещата са опрели до антибиотик.
В процеса на моето лечение, Рая се разкашля - този път не се поколебахме да се обадим на Калин Куче Доктора (колоритен чешит - отшелник - алхимик с титла "Златен Хипократ") да питаме направо за турбо ефективен антибиотик, който да я дигне буквално за 3 дни. Тук ще подчертая, че не сме фенове на гълтането на каквито и да било хапчета без съгласуване с лекар и по принцип, но в този момент всякакви влизанета в болници, клиники или лаборатории, ни се сториха по-лошия сценарии.
Постепенно, след втората седмица, започна да се вижда светлина в тунела. Кашлицата ми се успокои, започнах да поспивам по малко. Терминът обаче си наближаваше въпреки това, че всякакви женски консултации бяха анулирани, а болницата, където щях да раждам затвори врати за едно денонощие поради карантина. В тези условия, по инициатива на моя спасител - д-р Илиев, последните изследвания преди раждане се проведоха в друга частна клиника. На последната от тези срещи беше взето решение - секцио една седмица преди термин, тъй като бебето наближава 4 килограма.
Постъпих в болница в понеделник по обяд. При приемането споделих (никога не съм била дипломат), че все още имам остатъчна кашлица и това предизвика голям ужас сред лекарите, та се стигна дотам да ме изолират и да ми направят тест за корона вирус, който в крайна сметка излезе отрицателен. Цял ден си четох нобеловата лауреатка Олга Токарчук и си мислих колко допирни точки имам с преживяванията и размислите на тази писателка, която е лъжливо абстрактна на пръв поглед, но всъщност безкрайно буквална и свободна.
Страхът от предстоящата операция на следващия ден не ми позволи най-дълбокия и регенериращ сън, но пък адреналинът спомогна да се събудя свежа като кукуряк и готова за упойка.От момента на поставяне до пълното й действие, се радвах на веселия жизнерадостен разговор на екипа от операционната, който обсъждаше моделите маски, които се налага да се кипрят по цяла смяна, на кой какво му е опънато, изпотено и неудобно (тук не мога да не спомена, че по времето, когато по аптеките нямаше пукнато предпазно средство, се бях заловила с правенето на маски самоделки от хартия за печене и бинт, в които след половин час носене, човек изпадаше в кома поради тотална липса на кислород и схващане на ушната мида, която се бореше до последно с мощния ластик за коса, прикрепен с телбод).
В момента, в който вече лежах разпъната на хирургическото легло, а кръвното ми тичаше по ръба на някой алпийски четирихилядник, дочух веселия, винаги позитивен и засмях глас на моя любим д-р Илиев, който за пореден път доказа не само чувството си хумор, изразявайки мнение за "уголемената ми простата", но и професионализма и човечността си. С няколко небрежни движения и лаф моабет като по време на сутрешно кафе, не след дълго той извади едно синьо дупе, издаващо звуци на таралеж, което проплака веднага. Беше последният ден на март, часът беше 11:30, таралежа тежеше 3700 кг, беше дълъг 50 см. и го нарекохме Тервел - син ан Аспарух от рода Дуло.
Името избрахме единодушно и светкавично със Сава, защото ни хареса звученето, вдъхващо някаква прабългарска езическа сила, но в последствие припознах доста невидими на пръв поглед магически символи, които са били предпоставка за избора ми. Съществуват хипотези, че в чест на Тервел, най-вероятно е създаден най-старият и най-внушителен старобългарски монумент, запазен в Европа – барелефът Мадарски конник като мемориал в чест на бог Тангра, на победите над Византия, в памет на неговия баща Аспарух и в израз на величието на Българската държава.
Тези славни земи, зедно с Плиска и Преслав бяха едно от любимите ни места за целодневна семейна разходка когато бях малка, по време на която татко с гордост се перчеше със задълбочените си познания по история. В последствие, тази част от българското изкуство като студентка в академията свързвах основно с история на прабългарското изкуство и доц. Зарко Ждраков (страхотен чешит с живи, трептящи, смеещи се очи). Неговите лекции за тюркския произход на прабългарите всички слушахме с часове с увиснали ченета, а пред нас оживяваха цели битки и сцени от жертвоприношенията към бог Тангра. Неслучайно и по описание на шуменския исторически музей, капището или светилището от Мадара е "зона с висока енергийност", а нашата добра приятелка Наталия Кобилкина би разчела висока наситеност на трептенията.
След операцията последваха фази на епилептична треска, силна болка в легнало положение, зверски глад и жажда...На следващия ден пробивах болката с инат...усещането беше 1:1 вълкът от приказката за Червената шапчица с корем пълен с камъни, които се изсулваха върху раната при всяко ставане и стъпка. Движих се през сълзи, правих някакви странни набирания с планк, за да си взема нещо изпуснато от земята, но не се спрях. Както приканва надписа на бутилката на Джони Уокър - кийп уолкинг !
Уелнес: Стартирах с 10 килограма надтегло и качих 10 през бременността. Въпреки това, не спрях фитнеса в акомпаниамента на моята любима бойна дружина полска от офиса - Юлкa и Деска. Не мога да не разкажа как протичаше организацията и реализацията на тези спортни занимания. Започвахме работа сравнително бодри, но около обяд настъпваше предела на издържливостта ни, когато след безброй псувни, захвърляхме прасетата и кравите гладни и хуквахме да избием натрупаната негативна енергия. Юла се хвърляше настървено върху някоя пътека и не слизаше докато не придобие цвят на презрял домат, аз борих стълби, пулверизирайки щедро стеър мастъра и представяйки си как катеря някой връх, а Деска прецизно се разтягаше с грацилността на фламинго пред някое огледало. С нарастването на моя корем извън габарита на всичките ми спортни екипи, контрастът между моя милост разтягаща с ръка ластика на клина подтичвайки и сумтящите из залата боксжори ставаше все по-внушителен, а лаф моабета постепенно изместваше задъхването от зор. През последния триместър, тези занимания се трансформираха в разходки из Южен парк и пазар на ябълки от дядото на спирката.
За разлика от първата бременност, сега имаше сутрешно гадене, а хемороидите и киселините ме захапаха сравнително по-рано, но пък открих Гавискона - тази феноменална субстанция ала ментов сироп, което неутрализирайки киселините, но предизвикваше гадене със зашеметяващия си вкус и текстура.
На шега на майтап, деветте месеца се изнизаха неусетно и дойде време да се отдам на релакс.
Какво се случи реално: В края на бременността се препокриха няколко фактора - в офиса беше много напрегнато, поради скорошното ми оттегляне и не само, задаваше се грипна епидемия, а в Китай ковид набираше скорост. Успях да се преборя да си работя от къщи, но вместо да намаля работата, по-скоро се отрязах от социални контакти което определено ми се отрази зле (през декември пък през копа прелетя заплаха от шарка и бях оставила Рая у дома за 2-3 седмици).
В здравословно отношение нещата също не изглеждаха никак добре - дигнах нивото на захарта и се докарах до гестационен диабет, което предизвика натрупването на отоци, увеличени околоплодни води и бързо растящо бебе, което по-късно се наложи да бъде извадено седмица по-рано със секцио. Поредния гаф - в цялата лудница и според мен "безпроблемна" бременност беше това, че отложих разговора за раждане с любимия си гинеколког буквално до два месеца преди раждането. Той не беше особено доволен, че го поставям в патова ситуация, но геройски прие предизвикателството и за втори път приземи успешно самолета.
В момента, в които върнах работния си компютър и си отдъхнах, че най-сетне идват хубави времена (45 дневен болничен за раждане, през който ще се наспя и събера сили за предстоящото раждане), Рая вдигна температура. Последваха шест кошмарни нощи, бълнуване, два негативни теста за грип, липса на апетит, бълнуване през нощта - вече започнах да чертая най-лошия сценарии за менингит или дори корона вирус (въпреки че не сме имали никакви пътувания и съмнителни контакти, аз вече ходих с маска, а и в София още нямаше потвърдени случаи). Междувременно Сава започна да кара нещо подобно на Рая, но с кашлица. Бягах из къщи като линейка, надявайки се да ме размине, но уви след поредните няколко дни нещата и при мен станаха страшни. Кашлицата (без никакви други симптоми) беше суха, но в съчетание с огромен корем, повдигащ диафрагмата ми до гърдите, безсъние, някой друг хемороид и ужасни киселини, положението беше "майка плаче". При сутрешното закашляне повръщах, после си кашлях на общо основание с киселини, след което се напишквах поради същата причина. Интересното беше, че точно в този момент беше обявена пандемия и се разбра, че ни чакат месеци седене у дома.
Започнахме трескаво да реорганизираме живота си и да обмисляме схеми за оцеляване - извънредното положение завари Рая след почти месец и половина седене у дома, Сава мина на хоум офис, баба и дядо плътно вкъщи, че и двамата са с белодробни заболявания. Намерихме си аптеки и магазини за хранителни стоки онлайн, говорих с моя зеленчукмен - Стефчо за това да му пускам заявки по вайбър и без да влизам в магазинчето му да ми ми г мята в багажника, където съм оставила точно пари в брой.
Междувременно аз се влошавах, денонощно четох какво още би могло да ми помогне от народната медицина - чайове, лимони, мед, джинджифил, инхалации, гаргари със сода, сол, морска неморска, на кристали... по цял ден варих води, отвари, топлих камъни във фурната, даже няколко пъти омазах цялата къща с компрес извара, който лекувал пневмонии. Дойде ред за преглед и след като ЦРП -то ми думна 7 пъти над нормата - д-р Илиев категорично отсече, че нещата са опрели до антибиотик.
В процеса на моето лечение, Рая се разкашля - този път не се поколебахме да се обадим на Калин Куче Доктора (колоритен чешит - отшелник - алхимик с титла "Златен Хипократ") да питаме направо за турбо ефективен антибиотик, който да я дигне буквално за 3 дни. Тук ще подчертая, че не сме фенове на гълтането на каквито и да било хапчета без съгласуване с лекар и по принцип, но в този момент всякакви влизанета в болници, клиники или лаборатории, ни се сториха по-лошия сценарии.
Постепенно, след втората седмица, започна да се вижда светлина в тунела. Кашлицата ми се успокои, започнах да поспивам по малко. Терминът обаче си наближаваше въпреки това, че всякакви женски консултации бяха анулирани, а болницата, където щях да раждам затвори врати за едно денонощие поради карантина. В тези условия, по инициатива на моя спасител - д-р Илиев, последните изследвания преди раждане се проведоха в друга частна клиника. На последната от тези срещи беше взето решение - секцио една седмица преди термин, тъй като бебето наближава 4 килограма.
Постъпих в болница в понеделник по обяд. При приемането споделих (никога не съм била дипломат), че все още имам остатъчна кашлица и това предизвика голям ужас сред лекарите, та се стигна дотам да ме изолират и да ми направят тест за корона вирус, който в крайна сметка излезе отрицателен. Цял ден си четох нобеловата лауреатка Олга Токарчук и си мислих колко допирни точки имам с преживяванията и размислите на тази писателка, която е лъжливо абстрактна на пръв поглед, но всъщност безкрайно буквална и свободна.
Страхът от предстоящата операция на следващия ден не ми позволи най-дълбокия и регенериращ сън, но пък адреналинът спомогна да се събудя свежа като кукуряк и готова за упойка.От момента на поставяне до пълното й действие, се радвах на веселия жизнерадостен разговор на екипа от операционната, който обсъждаше моделите маски, които се налага да се кипрят по цяла смяна, на кой какво му е опънато, изпотено и неудобно (тук не мога да не спомена, че по времето, когато по аптеките нямаше пукнато предпазно средство, се бях заловила с правенето на маски самоделки от хартия за печене и бинт, в които след половин час носене, човек изпадаше в кома поради тотална липса на кислород и схващане на ушната мида, която се бореше до последно с мощния ластик за коса, прикрепен с телбод).
В момента, в който вече лежах разпъната на хирургическото легло, а кръвното ми тичаше по ръба на някой алпийски четирихилядник, дочух веселия, винаги позитивен и засмях глас на моя любим д-р Илиев, който за пореден път доказа не само чувството си хумор, изразявайки мнение за "уголемената ми простата", но и професионализма и човечността си. С няколко небрежни движения и лаф моабет като по време на сутрешно кафе, не след дълго той извади едно синьо дупе, издаващо звуци на таралеж, което проплака веднага. Беше последният ден на март, часът беше 11:30, таралежа тежеше 3700 кг, беше дълъг 50 см. и го нарекохме Тервел - син ан Аспарух от рода Дуло.
Името избрахме единодушно и светкавично със Сава, защото ни хареса звученето, вдъхващо някаква прабългарска езическа сила, но в последствие припознах доста невидими на пръв поглед магически символи, които са били предпоставка за избора ми. Съществуват хипотези, че в чест на Тервел, най-вероятно е създаден най-старият и най-внушителен старобългарски монумент, запазен в Европа – барелефът Мадарски конник като мемориал в чест на бог Тангра, на победите над Византия, в памет на неговия баща Аспарух и в израз на величието на Българската държава.
Тези славни земи, зедно с Плиска и Преслав бяха едно от любимите ни места за целодневна семейна разходка когато бях малка, по време на която татко с гордост се перчеше със задълбочените си познания по история. В последствие, тази част от българското изкуство като студентка в академията свързвах основно с история на прабългарското изкуство и доц. Зарко Ждраков (страхотен чешит с живи, трептящи, смеещи се очи). Неговите лекции за тюркския произход на прабългарите всички слушахме с часове с увиснали ченета, а пред нас оживяваха цели битки и сцени от жертвоприношенията към бог Тангра. Неслучайно и по описание на шуменския исторически музей, капището или светилището от Мадара е "зона с висока енергийност", а нашата добра приятелка Наталия Кобилкина би разчела висока наситеност на трептенията.
След операцията последваха фази на епилептична треска, силна болка в легнало положение, зверски глад и жажда...На следващия ден пробивах болката с инат...усещането беше 1:1 вълкът от приказката за Червената шапчица с корем пълен с камъни, които се изсулваха върху раната при всяко ставане и стъпка. Движих се през сълзи, правих някакви странни набирания с планк, за да си взема нещо изпуснато от земята, но не се спрях. Както приканва надписа на бутилката на Джони Уокър - кийп уолкинг !
Няма коментари:
Публикуване на коментар